Вицове за Иванчо
- Иванчо, каква е разликата, между госпожа и госпожица?
- Господинът!
Вицове, снимки, полезни съвети, забава, смях, хумор и още нещо...
- Някога било ли те е страх, че можеш да ме загубиш?
- Да, веднъж, когато тичахме за влака, а парите бяха у теб!
Причината е, че фамилията в Грузия е важна информация за семейството и семейното минало на човек. По фамилното име можете безпогрешно да определите в коя част на Грузия са живели вашите предци и с кого са били роднини.
Всичко е много просто! Обичайно е през целия си живот да съхранявате, грижите и цените фамилията си, а бракът не е пречка.
Децата получават фамилията на бащата, следователно майките в грузинските семейства, като правило, имат различни фамилии...
Съпрузи в ресторант:
- Скъпи, забрави си молитвата, в къщи всеки ден преди ядене се молиш!
- Да скъпа, но този готвач умее да готви.
Лавашът е тънък, мек, безквасен хляб, който се прави в тандур и се яде в Задкавказието, Югозападна Азия и около Каспийско море. Това е един от най-разпространените видове хляб в Армения, Азербайджан, Иран и Турция. Приготвя се от пшенично тесто и сол.
Някои съвременни специалисти по храните твърдят, че лавашът произлиза от Армения, докато други казват, че корените му са вероятно в Иран. През 2014 г. „лавашът, приготвянето, значението и външния вид на традиционния хляб като израз на културата в Армения“ е вписан в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Това решение води до възражения в Азербайджан, Иран, Киргизстан и Казахстан, които твърдят, че храната е регионална, а не арменска.
Характеристика
Лавашът е много тънък (2 – 5 mm), с овална форма. Стандартните му размери са около 90 – 110 cm на дължина и около 40 – 50 cm на ширина. Тежи не повече от 250 грама. Лавашът се съхранява в окачено състояние до охлаждане, след което се подрежда на купчини от 8 – 10 реда. Изсъхва бързо на въздух и може да се съхранява много дълго време, когато е сух.
Този интересен за нас хляб и днес се пече така, както преди 6 хиляди години - в глинени печки. Те имат форма на цилиндър и са вкопани в земята. Нагряват се бързо и залепеният по стените им слой от тесто бързо се изпича.
На много места в Армения имат обичай да приготвят лаваш за 3-4 месеца напред. Плоските питки трябва да са сухи, нареждат ги на купчини и ги съхраняват на сушина. Половин час преди консумиране ги навлажняват, покриват ги с кърпа и те стават отново меки като току-що изпечените.
![]() |
Лаваш |
![]() |
Ориз за суши |
![]() |
Тапиока |
![]() |
Уасаби |
Източник - Телеграф