Факт е, че ако ядем хляб с мая, тогава дрождите, попадайки в кръвта ни, започват да се размножават, консумират нашите витамини, микроелементи, протеини.
И в същото време отделят продуктите на своята жизнена дейност - токсини, тоест дрожди паразитират в тялото ни. И смятам съвременния хляб за едно от най-ужасните изобретения на човечеството.
Съвременната мая отива в глутенови капсули по време на печене. И в червата те се освобождават от тези капсули и увреждат лигавицата, нарушават нормалната чревна микрофлора. Освен това те паразитират не само в червата, но живеят в кръвната плазма и се размножават свободно (главно чрез пъпкуване). Това може да доведе до различни видове интоксикации, гъбични заболявания, отслабен имунитет, което може да доведе до много хронични заболявания и туморни процеси.
И ако спрем да ядем съвременен хляб с мая, то само след 5 години няма да открием дрождеви клетки в кръвната плазма.
До 40-те години на миналия век се използва съвсем различен вид дрожди. Наричаха ги още „хмел“.
Тези дрожди не се противопоставят на човешката симбиотична микрофлора (т.е. не убиват полезните бактерии, живеещи в дебелото черво), но тестото втасва за около един ден, което не устройва хлебарите.
За да интензифицират производствения процес, започнаха да използват дрожди от съвсем друг вид, които официално (и това е открита информация) се считат за „условно патогенни микроорганизми“, т.е. тези, които причиняват заболяване при определени условия, това е това, което днес се нарича "термофилни дрожди". На такава мая тестото втасва за около час.
Термофилните дрожди, които сега се използват при печенето на хляб, са АНТАГОНИСТИ на ЧОВЕШКАТА СИМБИОТИЧНА МИКРОФЛОРА.
Това означава, че секретите на тези дрожди убиват онези микроби в дебелото черво, които нормално трябва да произвеждат витамини, незаменими аминокиселини, полезни биологично активни вещества и много други, необходими на човешкото тяло за пълноценно функциониране, тоест за ЗДРАВЕ.
"Като прибавим и това че този "хляб" е въглехидрат с висок гликемичен индекс (75) и изстрелва инсулина рязко и бързо защото се вдига кръвната захар а с времето това прераства в инсулинова резистентност, диабет тип 2, сърдечно съдови заболявания, ракови заболявания (раковите клетки се хранят само със захар), и мозъчно дегенеративни заболявания.
Прави ни дебели и ни разболява като в същото време особено такъв тип въглехидрати са силно пристрастяващи и предизвикват желание за постоянната им и повишена консумация."
П. Станиславски
