Показват се публикациите с етикет код. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет код. Показване на всички публикации

сряда, 18 февруари 2026 г.

Изгубеният ръкопис

​Изгубеният ръкопис: Кодът, който никой не може да прочете


​През 1912 година антикварят Вилфрид Войнич попада на странна находка в един йезуитски колеж в Италия. Това е средновековна книга, изписана върху фин пергамент, която на пръв поглед изглежда като ботанически или алхимичен наръчник. Но има един огромен проблем: никой не може да прочете нито една дума от нея.

​Мистерията на „Ръкописа на Войнич“

​Книгата, известна днес като „Ръкописа на Войнич“, съдържа около 240 страници, изпълнени с:

  • Непозната азбука: Елегантни, заоблени букви, които не приличат на никоя известна писмена система (латиница, гръцки, кирилица или арабски).
  • Странни илюстрации: Рисунки на растения, които не съществуват в природата; астрономически диаграми със зодиакални знаци; и тайнствени фигури на жени, къпещи се в сложни системи от тръби и басейни.

​Кой е авторът?

​През годините са спрягани много имена – от средновековния философ Роджър Бейкън до прочутия фалшификатор Джон Ди. Радиовъглеродното датиране обаче е категорично: пергаментът е произведен между 1404 и 1438 година. Това изключва много от по-късните теории, но оставя въпроса отворен: кой в началото на XV век е притежавал знанията да създаде толкова сложен шифър?

​„Това не е просто случайна драсканица. Анализите показват, че текстът следва лингвистични закони (като Закона на Зипф), присъщи на естествените езици. Това означава, че зад символите стои реален смисъл.“


​Провалът на най-големите умове

​През Втората световна война най-добрите криптографи на САЩ и Великобритания, включително тези, които разбиха кода „Енигма“, се опитват да дешифрират ръкописа. Резултатът? Пълно поражение. Дори днешните суперкомпютри и изкуствен интелект предлагат само теории, но нито един превод не е признат за достоверен.

​Теориите: От шега до извънземен език

​Днес теориите варират от най-логичните до най-ексцентричните:

  1. Изгубен диалект: Текстът е на фонотичен език, който е изчезнал преди векове.
  2. Медицински шифър: Книгата съдържа тайни рецепти за лекарства (или отрови), скрити от Инквизицията.
  3. Гениална измама: Ръкописът е създаден през Ренесанса като „артефакт“, предназначен да бъде продаден за огромна сума на някой лековерен крал.

Какво мислите вие? Дали това е ключ към забравено знание, или най-скъпата и сложна шега в историята на човечеството? Ръкописът днес се съхранява в библиотеката на Йейлския университет, чакайки човека, който най-накрая ще разгадае неговия код.

Участие в маркетингови проучвания срещу заплащане