Манастирът е основан през 1326 г. от кралица Елисенда де Монкада. В рамките на мащабен проект, посветен на 700-годишнината на манастира, специалисти изследват осем средновековни гробници.
И тогава идва изненадата.
В няколко от гробниците останковете не принадлежат на хората, чиито имена са свързвани с тях.
Гробница, която крие петима души
Един от най-загадъчните случаи е гробницата на Артау де Фосес. Историческите сведения сочат, че тя би трябвало да съдържа останките на един мъж.
Вместо това археолозите откриват останки на петима души – две жени и три деца.
Кои са те?
Защо са били поставени там?
И най-важното – защо гробницата е била свързвана с друг човек?
Засега няма окончателен отговор.
Но това не е единствената загадка.
Най-странното откритие е в гробницата на абатисата
Още по-необичайна е гробницата, свързвана с Франческа Сапортела – втората абатиса на манастира.
В нея учените откриват останки на девет души.
Сред тях има следи, които подсказват за насилствена смърт. Открит е и изключително необичаен мумифициран женски торс с останки от плод.
Но има нещо още по-важно:
нито един от откритите останки не е идентифициран като самата Франческа Сапортела.
Това превръща гробницата в истинска средновековна загадка.
Кои са тези хора?
Дали са били членове на знатни семейства? Жертви на неизвестно събитие? Или са били погребани там по причини, които днес вече са напълно забравени?
25 души, 8 гробници и повече от 200 артефакта
Общо изследването на осемте гробници разкрива останките на 25 души, както и повече от 200 археологически предмета.
Сред находките има погребални предмети и растителни материали, които могат да дадат информация за начина, по който средновековните хора са се отнасяли към мъртвите.
Учените използват и съвременни методи за анализ, включително ДНК изследвания.
При останките на кралица Елисенда например е успяно да бъде възстановено около 6% от нейния геном.
За разлика от някои други гробници, нейните останки са добре запазени.
Къде е истината?
Точно тук започва най-интересната част от историята.
Археологията може да покаже какво е било открито.
ДНК може да помогне да се установи кой е бил погребан.
Но остава въпросът защо.
Средновековните гробници невинаги са били запечатани завинаги. Останките понякога са били премествани, погребенията са били променяни, а в някои случаи различни хора са били погребвани на едно и също място.
Това означава, че мистерията може да има напълно земно обяснение.
Но засега липсват достатъчно доказателства, за да бъде разказът окончателно завършен.
Мълчанието на камъка
Може би най-завладяващото в тази история е, че хората, които са погребали тези тела, са знаели истината.
Те са знаели кои са били тези жени и деца.
Знаели са защо са поставени в определена гробница.
Знаели са какво се е случило с тях.
Но седем века по-късно техните имена и истории са изчезнали.
Останали са само костите.
И няколко каменни гробници, които днес поставят повече въпроси, отколкото дават отговори.
Загадката остава
Историята на „Санта Мария де Педралбес“ е напомняне, че миналото не е толкова добре познато, колкото си мислим.
Понякога една гробница не съдържа човека, чието име носи.
Понякога девет души лежат там, където очакваме да намерим един.
А понякога един мумифициран торс с останки от плод може да се окаже последната следа към история, която е била погребана преди повече от 600 години.
И докато учените продължават да изследват останките, една от най-интересните загадки остава нерешена: кои са били тези хора и защо са били погребани там?
Материалът е базиран на реални археологически открития, съобщени през юли 2026 г. На този етап част от интерпретациите остават предмет на научно изследване.
