Няма го вече в учебниците... Но ние ще го споделяме, докато децата и внуците ни го подемат: Ще го преподаваме, ще разказваме!

 История и памет-завръщане към корените

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 

хубава Яна на турска вяра? 

- Море, войводо, глава си давам, 

Яна не давам на турска вяра! 

Отсякоха му и двете ръце, 

та пак го питат и го разпитват: 

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 

хубава Яна на турска вяра? 

- Море, войводо, глава си давам, 

Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе, 

та пак го питат, разпитват: 

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 

хубава Яна на турска вяра? 

- Море, войводо, глава си давам, 

Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи, 

и го не питат, нито разпитват, 

току си взеха хубава Яна, 

та я качиха на бърза коня 

да я откарат долу в полето, 

долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори: 

- Остани сбогом, брате Йоване! 

- Хайде със здраве, хубава Яно! 

Очи си нямам аз да те видя, 

ръце си нямам да те прегърна, 

нозе си нямам да те изпратя!